ТД Патлейна

Драгоевската планина

Драгоевската планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в Област Шумен, между река Голяма Камчия и десният ѝ приток Брестова река.
Планината е разположена в посока северозапад-югоизток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На северозапад пролома на река Голяма Камчия я отделя от Преславска планина. На североизток граничи със Смядовското поле и тук по подножието ѝ преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На югозапад граничи с историко-географската област (котловина) Герлово, а на юг — с Ришката котловина. На изток пролома на Брестова река (десен приток на Голяма Камчия) я отделя от най-северните разклонения на Върбишка планина, а на юг, западно от село Риш чрез ниска седловина (390 m) двете планини се свързват.
Билото на планината е плоско, леко наклонено на югоизток, със средна надморска височина от 500-600 m. Най-високата точка е връх е Отъка (608,7 m), издигащ се в северозападната ѝ част. Изградена е от нагънати долнокредни варовито-мергелни пластове на Преславската антиклинала. Почти цялата планина е обрасла с плътна горска покривка от бук и габър на север и горун и габър на юг.
В северния склон на планината е разположено село Драгоево, от името на което идва и названието на планината, а на южният ѝ склон село Александрово.
По двете крайни подножия на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

По северните склонове на планината се намира резервата „Патлейна“, заемащ площ от 37,8 хектара, където е разположена и хижа „Патлейна“ (360 m н.м). Тук е и естественото находище на терциерен реликт от вида “див рожков”. В планината се намира манастира „Свети Пантелеймон“.

 

Преславска планина

 

Преславска планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Шумен, между река Голяма Камчия и левият ѝ приток Врана.
Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан.
Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със слабо откроени върхове. Най-високата точка е връх е Голяма Въшкадалница (723,4 m), издигащ се в източната ѝ част. Има силно развити карстови форми. Изградена е от нагънати долнокредни варовити и мергелни пластове на голямата гънка на Преславската антиклинала.
Изцяло е обрасла с габърови и церови гори, примесени с липа, ясен и др. По северните варовити склонове са останали малки площи с реликтни и ендемични растителни видове (див кестен и др.), които се опазват в резервата – Дервиша. Почвите са сиви горски и рендзини. Северното и южното подножие на планината е заето от лозя и овощни градини. Планината е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен вид ливаден дърдавец.
По северното ѝ подножие са разположени град Велики Преслав и селата Имренчево, Кралево, Мостич, Овчарово и Стража, а по южното ѝ подножие — селата Иваново, Копрец, Методиево, Преселец, Пролаз, Търновца и Черковна.
По двете крайни подножия (западно и източно) на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

На няколко километра от гр. Търговище, близо до прохода Боаза се намира откритият древен град Мисионис (Крумово кале)[4].
По известни хижи са "Младост" (618 м н.м), "Соколите" (600 м н.м).